“ Луксът трябва да е удобен. В противен случай той не е лукс. ”

За проблемите с теглото, диетите и хранителните разстройства Част 1

Автор: Ирина Кирякова, Психолог и психотерапевт
Публикувано на 03/07/2012, в категории: Relax

Какво означава всъщност проблем с килограмите? От кой кг нататък човек има проблем с килограмите?

Всеки човек има субективно възприятие за теглото и визията си, има някакъв идеал как трябва да изглежда. Проблем има, когато идеалът не съвпада с реалността. Често, обаче, идеалът е непостижим, нереалистичен и тогава човек е обречен да е вечно недоволен от себе си. При хранителните разстройства(булимия, анорексия) реалната представа за себе си е силно изкривена. Имах клиентка с хранително разстройство, която попитах как смята, че изглежда, спрямо мен(беше видимо по-слаба). Тя естествено каза, че е по-дебела. Тогава я помолих да вземе сантиметър и да измери моя и след това собствения си ханш. Когато видя резултата беше изумена и за първи път проумя, че собствената и представа е силно деформирана.

Иначе съществува коефициент на телесна маса(КТС), който се изчислява като теглото се раздели на квадрата на ръста в сантиметри. Например: При тегло – 50 кг и ръст 160 см. КТС = 50:1.60х1.60 = 19.53. Ако КТС е под 18.5 имаме поднормено тегло(опасност от анорексия), при затлъстяването КТС е над 30. Нормалното тегло се намира между 18.5 и 24.9.

Каква е разликата между тези, които успяват и тези които не успяват в диетите?

Зависи за каква диета става въпрос. Ако говорим за здравословно хранене, което включва определен ежедневен ритъм и качествен подбор на храни – успяват хората, които уважават и обичат себе си, защото това е способност да се грижат за тялото си. Те са осъзнати, информирани и прилагат онова, което е добро за тях с грижовност.

Не успяват крайностите – тоталните лишения, защото това не е грижа, а безпощадност към организма. Това са хора, които не обичат себе си и затова подлагат и телата си на всевъзможни експерименти и стрес.

От една страна е ограничението, а от друга е прекаляването. Според някои теории човек е склонен на тези крайности, защото те запълват вътрешните му празнини. Как можеш да отсееш сам, че проблемът ти с преяждането е емоционален, а не физически (от обездвижване и лоша диета).

Храната може да играе ролята на заместител, както много други неща – алкохол, наркотици, хазарт, … Когато не можем да постигнем удовлетворение на дадени потребности по здрав начин, търсим компенсаторни механизми, които да запълнят неудовлетворението ни и храната е един от тях. Храната е живот, отношението ни към нея, често, съвпада с отношението ни към живота. Затова и фразата „нямам апетит, не ми се яде” може да се разбира като „нямам апетит за живота, не ми се живее”.

Много често, чрез храната запълваме липсата на любов. При хранителните разстройства храната се явява символ на майката(за бебето мама и храна е едно и също), но това е по-дълбока и специфична тема.

Обездвижването и лошата диета са следствие на отношението към себе си, преяждането може да е начин да запълня празнотата в себе си или да подтисна(натъпча) емоциите си. В нашия език тъпча се(преяждам) има и друго значение – мачкам се, наранявам се, обезценявам се. Онова, което чувстваме в корема са емоциите ни(страх, радост, гняв…) и ако не ги приемаме и зачитаме можем да се опитаме да ги затрупаме с храната, да ги притъпим, затова говорим за емоционален проблем.

Не случайно в кината се продава храна – когато гледаме филм ние съпреживяваме, пораждат се емоции и храната е начин да ги преглътнем, притъпим. Същото е и на погребение – поднася се храна, защото емоциите са много силни и дълбоки и това е начин да ги „смелим” – ритуалите не са случайно възникнали, те имат функция.

Ако обърнем внимание и вникнем в езика ни, можем да прозрем много истини – казваме „глад за любов”, „глад за смисъл”. Всичко това не е случайно. Психиката и тялото ни са свързани и постоянно си влияят. Както съзнанието ни може да се опита да замени глада за любов с ненаситно хранене(ненаситно, защото каквото и количество да погълнем, то няма да запълни дупката, която има нужда от качествено различна храна), така и онова, което поглъщаме може да провокира химични процеси, които да доведат до определени емоции и настроения.  Не можем да отделим душата от тялото, съдържанието от формата. В цял свят холистичния(от холос – цялостен) подход набира скорост, различните науки се събират, за да си сътрудничат. Това е бъдещето!

Очаквайте Част 2!

Коментари

коментар(а)

Powered by Facebook Comments

Коментари

коментар(а)