“ Луксът трябва да е удобен. В противен случай той не е лукс. ”

Храна? Какво е това?

Автор: Милена Атанасова, Психолог и експерт по комуникации
Публикувано на 16/07/2012, в категории: Relax,Здравословно хранене

Храната е много важна и не трябва да забравяме да се храним… А това се случва на всеки изключително ангажиран човек, подложен на стрес от работата в днешно време. Но ние не живеем, за да работим. А работим, за да живеем… Имаше един такъв израз и за храната. Спомняте ли си го? Контекстът е същият. И когато казвам, че забравяме да се храним, имам предвид не само, че забравяме да ядем, но забравяме също да изживяваме пълноценно времето ни, като го разпределяме между така необходимите за всеки човек лично време – семейство – работа – приятели – свободно време за хобита, удоволствия и др. Защото всичко, което поемаме през изживяното от нас време, е вид храна. Не само ястията, сервирани в чиния…

С този кратък материал бих искала да обърна внимание на това, защото в основата на здравословния и пълноценен начин на живот стои именно храната. Защото храната ни изпълва не само в буквалния, но и в преносния смисъл на тази дума. Материалната храна ни изгражда като индивиди, духовната ни надгражда като човешки същества и развива нашия ум и разум, облагородява нашите чувства.

Лошото е, че като кажем „храна“, в представите на мнозинството веднага изникват купчини вкусни ястия върху плата – с месо, зеленчуци, морски дарове или сладки изкушения… А не би трябвало да е така. Защото духовната храна – като преживявания, емоции и други, ни помага да се да се обогатяваме, да се учим и да се чувстваме добре. Тя провокира в нас реакции, идеи, мисли. Усъвършенства ни и ни трансформира.

С една дума, храната не минава само по пътя „уста–хранопровод–стомах–черва–анус“. Човекът я поема посредством всичките си сетива, нерви и неврони, и я усвоява чрез всичките си органи. Респективно изхвърля остатъците не само, благодарение на отделителните органи от храносмилателната система. Имаме и други отделителни органи – от повърхностни (като кожата), до дълбинни (като мозъка).

Храним се не само през устата, дами и господа. Вкусът е само едно от сетивата в човешкото тяло. Зрението, слухът, обонянието, докосването… всичко ни зарежда с информация, познание, нови емоции. Всяко едно от сетивата ни ни дава възможност за познание, да поемаме различните типове „храна“, да се докосваме до заобикалящата ни среда, да я проучваме и усвояваме.

Колкото повече разбираме и практикуваме това, толкова по-лесно ще ни бъде да живеем и да изградим средата си, да бъдем успешни и да срещнем правилните хора. Респективно, толкова по-бързо ще се справяме с предизвикателствата – защото ще приемаме по-„свойски“ всичко ново. Защото „усвояваме“ материята и духа, те се превръщат в нашата материална и духовна храна и така ние ще се осъзнаваме като част от света, а светът ще приемем като част от нас.

Когато възприемаме не само ястията, но и случките в живота ни като храна, тогава ще имаме и по-високо самочувствие, по-добра самооценка. Защото ще разбираме, че всъщност в живота де юре не ни се случва нищо лично. А когато дефакто ни се случва нещо лично, то ние сме тези, които го правим такова – защото сме го „усвоили“ по този начин и сме позволили то да ни помогне или да ни навреди. Защото ние сме имали определена нагласа или сме изразили определено отношение към него.

Мислим как да напълним стомаха си, но забравяме или подценяваме главата например, един много важен орган. Защото много голяма част от „храната“, която ни се предоставя за обработка ежедневно, минава именно оттам. И се трупа и ни задръства, ако не се обработи навреме или добре.

Когато едни обстоятелства са налице, ние или ги маркираме, или се възползваме от тях, или просто ги пропускаме – често просто, защото не сме ги забелязали, не сме им обърнали внимание. Т.е. можем да ги „усвоим“ само, ако сме отворили всичките си сетива и го пожелаем. За да можем да се „храним“ пълноценно – т.е. не просто да хапваме кифли „на крак“, а да се наслаждаваме на всичко, което ни се случва в живота и да придобиваме опит от него, да се учим и развиваме… би трябвало всички да започнем да възприемаме думата „храна“ по малко по-различен начин.

Когато това се случи, ще разберем, че само и единствено ние сме тези, които определяме живота си и избираме обстоятелствата, в които ще попаднем. Едва когато го усетим или осъзнаем, вече сме променили гледната ни точка и сме започнали да преработваме не само материалната, но и духовната храна по-добре! Пожелавам го от сърце на всички!

Коментари

коментар(а)

Powered by Facebook Comments

Коментари

коментар(а)