Вярата и битието

Луксът трябва да е удобен. В противен случай не е лукс.

Вярата и битието

Автор: Доц. Д-р Румен Бостанджиев, Сексолог и психотерапевт
Публикувано на 23/10/2012, в категории: Relax

Дълги години ни учеха, че битието определя съзнанието, че материалното е базата а духовното – надстройката. Двадесет години след падане на идеологията, утвърждаваща хегемонията на материалното над духовното, ние все още сме в плен на нейните постановки . Това особено ясно се вижда в областта на медицината и здравето. В съвременната технологична омая ние все още сме склонни да възприемаме себе си като биологични устройства, подчинени единствено на материалните закони и управляване главно от гени, хормони, или подсъзнателни импулси.

А какво би станало ако допуснем противоположното твърдение. То съвсем не е ново и гласи – човекът е автор на своята съдба. От древните култури през Ренесанса до хуманистичната философия на двадесети век тази идея дава приоритет на духовната ни природа. Запитаме ли се кое е най-важното за същността ни като хора, с основание може да отговорим, че това е именно способността ни сами да градим своето битие по вътрешните си духовни темели.

За медицинската индустрия това твърдение е кощунствено. То обезсмисля модела, според който ние сме толкова по-здрави, колкото повече лекарства и медицински услуги приемаме. Вместо това, то ни кани да повярваме в същността ни на самоорганизиращи се, самоопределящи се и саморегулиращи се същества. Тази вяра в собствените ни човешки потенциали няма нищо общо с мистиката. Тя се основава на обективни факти и научно доказани възможности човек да се справя сам с огромната част от житейските предизвикателства, пред които се изправя. За това е необходимо да сме в хармония със себе си и да поддържаме пълноценни отношения със значимите за него хора. Казано по друг начин – за да сме здрави и да живеем смислен и пълноценен живот, не е достатъчно само да ядем здравословно и да имаме оптимален двигателен режим. Много по-важно е да се грижим за основните си човешки потребности от развитие, емоционална близост и пълноценно общуване. Не случайно ключови за здравето и благополучието ни са емоционалната и социалната компетентност. Те се изграждат от най-ранна възраст и както показват проучванията, от тях в най-висока степен зависи не само успеха в училище, но и успеха и благополучието ни в живота.

Социалната и емоционалната компетентност се градят върху вярата ни в нашите собствени способности и вярата в доброто начало у другите хора. Тази вяра ни дава сили да решаваме спокойно и конструктивно неизбежните конфликтни ситуации, като намираме варианти, устройващи всички. Тази вяра ни позволява да се свързваме с хората около нас с любов загриженост и доверие, отказвайки се от импулсите да ги подчиняваме, и контролираме. Тази вяра се изгражда не чрез морални проповеди от амвона, а чрез непосредствен емоционален опит в общностите, в които всеки ден градим връзките си с нашите близки. В този смисъл вярата в човешката доброта и спонтанна креативност е заразителна. Тя се предава единствено от човек на човек в непосредственото общуване. прочети повече