Луксът трябва да е удобен. В противен случай не е лукс. 
Зад нарушената ерекция стоят затруднения в общуването между партньорите!
Автор: Доц. Д-р Румен Бостанджиев, Сексолог и психотерапевт
Публикувано на 28/10/2013, в категории: Секс
– Доц. Бостанджиев, склонен ли е българинът да споделя сексуалните си проблеми? По-лесно ли му е да отиде при сексолог, отколкото при уролог?
– Най-често зад сексуалните оплаквания – нарушена ерекция, бърза еякулация, липса на сексуално желание или затруднено постигане на сексуална удовлетвореност, стоят затруднения в общуването между сексуалните партньори. Дали човек ще се обърне към уролог или към психотерапевт, зависи от това как е склонен да приеме проблема си. Липсата на емоционална грамотност често кара хората да свързват сексуалните си проблеми единствено с половите си органи и да търсят помощ от уролози. Като експерт в областта на сексуалната медицина с над тридесетгодишен психотерапевтичен опит категорично заявявам, че малка част от проблемите в интимните отношения са проява на урологични или други заболявания. Психотерапевтичната подкрепа, особено когато включва и двамата партньори, дава значително по-ефективни резултати. Когато психотерапевтът е и лекар, справянето със сексуалното затруднение не изключва използването на медикаменти, както и паралелната терапия на някое съпътстващо заболяване, оказващо влияние върху сексуалността. За съжаление у нас са малко специалистите в областта на сексуалната медицина, които имат също квалификация и опит в психотерапията на двойката.
– В какви случаи обикновено търсят вашата помощ?
– Най-често поводът да се обръщат към мен хората е някое нарушение на обичайната сексуална изява – проблем с ерекцията или невъзможност да се отложи изпразването. Зад тези оплаквания обаче в повечето случаи стоят доста по-сложни междуличностни ситуации или предизвикателства в личностното развитие.
– Какво може да се постигне с психотерапия при сексуална дисфункция?
– Не обичам думата „дисфункция“, тъй като тя обикновено отразява процес на болестно увредена функция. Психотерапевтичната подкрепа на хора и двойки, които търсят начин да направят интимния си живот по-пълноценен, обикновено не е свързана с „лекуването на болест“, а с разкриването на нови възможности за обич и близост. Всеки от нас се нуждае от подкрепа, за да осъзнае по-добре това, което се случва с него, за да изследва различни нови модели на поведение, за да бъде окуражен да поеме по нов път и да стане лично отговорен за живота си. Възстановяването на „нарушената сексуална функция“ е най-малката задача в психотерапевтичния процес. Той е в по-голяма степен ориентиран към развитието ни като хора и изграждането на по-хармонични отношения.
– Какво се крие зад мъжкото самохвалство за сексуални подвизи? Какъв е аналогът на това поведение при жените?
– Не съществуват универсални и общовалидни критерии за „добър любовник“, които да правят смислени подобни хвалби. Когато партньорите в една двойка са щастливи от връзката си, това се усеща по енергията, която взаимно си дават, и любовта, която излъчват. Това няма нищо общо с перченето, основано на размери и други технико-количествени показатели, независимо дали се прави от мъже или жени. Подобно афиширане подсказва липса на увереност и на добро самочувствие.
– Какво сексуално влечение е в рамките на нормалното и кога излиза от нормите?
– Психотерапията се интересува от уникалността на човешкото преживяване. Нормативите са за бюрократите и чиновниците, каквито за съжаление се намират и в психотерапевтичните среди. Не виждам нищо смислено в това да се измислят подобни „нормативи“ и някой да се опитва да напъха многоцветното човешко различие в тях. Разбира се, всеки от нас следва да отчита не само собствените си интереси и потребности, но и тези на другите, затова рамките на индивидуалната ни свобода са там, където са границите на чуждата свобода. За съжаление често се чуват мнения за това какво е „нормално“, основаващи се на какви ли не „обективни критерии“, а всъщност се изповядват откровени религиозни или други идеологически пристрастия, които са далеч от хуманизма и представите ни за демократичен обществен ред.
– Има ли нужда всеки човек от психотерапия?
– Потребността от психотерапевтична подкрепа определя всеки сам за себе си. Професионалната психотерапевтична помощ се основава на научно доказан опит. За разлика от мистичните въздействия, които дава хиромантията, в психотерапията основно се разчита на това човек да мобилизира собствените си неизползвани потенциали и ресурси, за да вземе сам отговорни решения, чрез които да промени живота си. В съвременния цивилизован свят психотерапевтичната помощ е въпрос на лукс, който могат да си позволят най-заможните и образованите прослойки. У нас все още съществува погрешната представа, че психотерапията е само за „лудите“, „ненормалните“, „слабите“ и „болните“. Реално психологическата подкрепа е за всеки, който иска да се развива, справяйки се по-успешно с предизвикателствата в живота си.
– Възможно ли е да се запази влечението между мъжа и жената, когато връзката продължава с години? Какви са проблемите при дълготрайните връзки?
– Опитът на хиляди двойки, които твърдят, че след десетилетия съвместен живот се чувстват по-удовлетворени от връзката си, отколкото в началото й, категорично показва верността на подобно твърдение. Въпросът е как да направим така, че с времето любовта ни да става като хубавото старо вино, а не да изветрява. За съжаление няма проста рецепта. Ако партньорите искрено се уважават и ценят, ако успяват да намират непрекъснато нови и нови допирни точки в живота си, ако са в състояние да се подкрепят и да стимулират развитието си, най-вероятно и еротичното им привличане ще се запази през годините. От ключово значение е и умението за справяне с неизбежните конфликтни ситуации, които възникват във всяка двойка.
– Полудяват ли масово българите? Какво ги изкарва извън релси и какви са проявите на това поведение?
– Дали ще „излезем извън релсите“ или не, е индивидуален избор на всеки от нас. Твърде лесно изглежда да се освободим от тази отговорност, като приемем, че някой друг ни е „извадил от релсите“. В съвременната психиатрия съществува идеята, че „полудяването“ може да е отчаян опит човек да се приспособи в един свят, който не може да разбере или да промени така, че да се чувства сигурен и удовлетворен в него. Това, което помага най-вече в тези случаи, е искрената проява на разбиране и подкрепа. Те дават възможност „излезлият от релсите“ да се върне обратно в човешкия ни свят, тъй като е намерил опора, смисъл и увереност в себе си.
Коментари
Powered by Facebook Comments
