“ Луксът трябва да е удобен. В противен случай не е лукс. ”

За връзката между традиционните храни и биоразнообразието

Публикувано на 26/11/2013, в категории: Здравословно хранене

Oпазването на биоразнообразието трябва да бъде обвързано и със съхраняването на традиционните храни, породи животни, сортове растения и лозя. За тази важна взаимозависимост напомни един от основателите на движението “Slow Food” – Пиеро Сардо.

“Хората не винаги разбират, че храните също са част от биоразнообразието. Дори в научните среди днес все още се затрудняват да приемат този факт,” заяви Сардо с уточнението, че именно усилията на неговото движение са спомогнали за възприемането на тази взаимообвързаност.

За пример той даде Италия, където в последните десетилетия са били унищожени 75% от типичните местни породи животни, след като тяхното отглеждане е изоставено заради предпочитанието към масова продукция на нови високопродуктивни типове. А положението не е по-различно и в останалата част на света, включително на Балканите. С понятията на безмилостния либерализъм се счита, че щом нещо не е високопродуктивно, то не трябва да съществува.

Сред позитивните страни от запазването на традиционни местни продукти, породи и сортове е и кономическата страна, защото те могат да осигурят трайна заетост на селските и по-отдалечени райони. Тези видове са по-устойчиви на заболявания и вредители, тъй като в продължение на поколения са били селектирани по начин, който да позволява оцеляването им в естествена среда. В тази връзка нуждата от използване на допълнително изкуствено подхранване е намалена до минимум.

Рискът от задушаване на малките производители на традиционни занаятчийски храни за сметка на масовото производство съществува и заради широкото използване на подобрители, консерванти и налага еднакъв, стандартизиран вкус, без разлика къде се намира.

Изборът: между Моцарт и катедрали срещу паркинги

“Ние, потребителите, трябва да решим дали един от тези два свята ще изчезне. Когато купуваме, ние правим своя избор и трябва да осъзнаем, че така решаваме нечия съдба. Може да се живее и без Моцарт, може да се живее и без катедрали, защо не направим паркинги на тяхно място. Може да се живее и без картини. Единственото, което трябва да решим е дали този живот ни харесва,” посочи Сардо.

Според последното преброяване в страната ни има 372 хил. земеделски производители, от които 340 хил. са малки, с обем на производство до 8 000 хил. евро годишно. От тях 70% имат по-малко от 2 000 евро приход, а 92% от заетите в малките производства са техни собственици.

“Това е един много изкривен модел земеделска структура – изключително много на брой малки производители, които обработват много малко на брой земи. Останалите се обработват от малко на брой големи земеделци, основно зърнопроизводители. Свидетели сме на все по-трудния достъп на традиционни български млечни, месни продукти, плодове и зеленчуци поради небалансираната подкрепа и нормативна уредба, в която са поставени”, обясни Хулиян. Той отбеляза, че обезлюдяването на цели райони на страната е резултатът от това. Другият сериозен проблем според него е ниската квалификация на хората, заети в селското стопанство и според него в следващия ОСП сериозно трябва да се помисли за образванието им.

Решението е в точното дефиниране на правила, които са еднакви за всички и не поставят никого в привилегировано положение. Друга стъпка е самите производители да излязат извън сивата икономика и да имат желание за поемане на отговорност. Икономическите ползи биха били получаване на справедлива цена за производителте и навлизане на свежи средства в местни икономически общности, както и общо покачване на доходите, смята Хулиян.

Коментари

коментар(а)

Powered by Facebook Comments

Коментари

коментар(а)