За проблемите с теглото, диетите и хранителните разстройства Част 2

Луксът трябва да е удобен. В противен случай не е лукс.

За проблемите с теглото, диетите и хранителните разстройства Част 2

Автор: Ирина Кирякова, Психолог и психотерапевт
Публикувано на 05/07/2012, в категории: Relax

Когато не успяваш да свалиш се отчайваш и отново почваш с храната. Какво да правиш тогава?

Най-трайните и качествени промени стават бавно. Колкото по-рязко и бързо се случва дадена промяна, толкова по-малко вероятно е тя да се закрепи. Организмът ни е настроен да се стреми към постоянство, хомеостаза – това му носи сигурност. Промяната го плаши, внася несигурност и той и се съпротивлява, дори да е положителна. Ако рязко лишим организма си от храна(при много строги диети или пълен глад), когато възвърнем нормалното хранене той започва да се запасява, задържа и трупа повече, защото очаква отново да бъде изненадан. Това е познато като йо-йо ефект. Затова е добре новото да се поднася бавно и внимателно, да се даде възможност на организма постепенно да приеме и да се настрои към него.

Ако пълниш дупката на мъката с храна и спреш, то тогава ще намериш друг начин да компенсираш – с друго нещо – та дори това да са цигарите. Преяждането лекува ли се с психотерапия?

Когато храната е заместител и просто се лишим от него, без да сме решили проблема си(болка, мъка, ниско самочувствие, страхове,…) психиката ни ще намери друг, така е. В този смисъл психотерапията е решение, защото тя атакува причините, довели до проблема, а не просто премахва следствията. Целта на психотерапията не е единствено да се преодолее даден проблем, симптом, а да подобри качеството на живот и да обогати личността. Каквито и общи тенденции да съществуват свързани с прекаляването или лишаването от храна, всеки случай е индивидуален и специфичен.

Има всякакви хора, всякакви фигури и няма как дори с едни и същи килограми и ръст, две жени да изглеждат еднакво. Личното възприятие в този случай е много важно. Една слаба жена винаги ще вижда в огледалото дебелана, ако се чувства зле. Приемането на тялото каквото имаме и недоволството от него продукт на масовата култура и днешната представа за здраве ли е?

Много фактори имат значение. Себевъзприятието ни се формира в най-ранните ни години, в детството. Детето получава идеята за себе си, чрез околните(най-вече родителите) – те са първите огледала, които го отразяват преди то само да може да се огледа. Има огромно значение какви критерии ще изгради и как ще се възприема, именно в резултат на тези първи огледала. След това идва влиянието на социалната среда и обществените норми. Когато красотата се представя под формата на кукла Барби, нормално е това да влияе на подрастващите и критериите им за хубост. Преди години на мода са били по-пищните форми, сега критериите са други. Така или иначе модата е фактор. Само степента на въздействие е различна. Колкото по-нестабилен и неуверен е един човек, толкова повече му влияе средата.

Защо толкова се борим с начина, по който изглеждаме?

Защото в днешното общество е станало по-важно да „изглеждаш”, отколкото да „бъдеш”, формата доминира над съдържанието. Избираме нещата по лъскавата опаковка и затова често сме разочаровани.

Колкото по-голям синхрон има между вътрешното и външното, толкова по-добре се чувства човек и обратно – колкото повече се разминават, толкова повече енергия и ресурс се хаби, за да се поддържа този дисонанс. Много често онова, което ни липсва отвътре се предозира отвън, но рано или късно опаковката пада и истината излиза наяве. Много хора смятат, например, че не им върви в любовта, защото не изглеждат добре и влагат неимоверни усилия и средства, за да изменят визията си, подлагат се на какво ли не и все няма резултат. Истината е, че се нуждаят от вътрешна, а не от външна промяна.

Външния вид има значение, трябва да се грижим за него, но не бива да се абсолютизира. Ако съм израснал като ябълка е добре да заложа и да развия максимално качествата на ябълката, а не да се опитвам да стана ягода, например.

Може ли да си дебела и щастлива?

Може. Както може да съм слаба и нещастна. Щастието е начин на мислене и зависи най-вече от съдържанието, а не от формата. Има хора, които изглеждат прекрасно, постигнали са много в живота си, но вечно са недоволни и нещастни.

Щастливия човек приема себе си такъв, какъвто е, оценява онова, което има и гледа на проблемите и липсите като на предизвикателства и потенциал за развитие.

Какви са емоционалните страни на наддаването на тегло?

Наддаването на тегло може да доведе до депресивно състояние, защото влияе на самочувствието. Макар, че е трудно да се каже кое е причина и кое следствие. Депресията е обърната навътре агресия – движение и атака към света, което се потиска и в резултат започва да руши човека отвътре. От друга страна хроничното задържане и стискане на агресивната реакция може да доведе до натрупване на маса, поради системното напрежение в определени мускулни групи, които се активират, когато сме гневни. В този смисъл не винаги е ясно кое е първо, както казах всеки случай е уникален.

Има жени, които качват килограми по емоционални причини – при загуба, стрес и т.н.Може ли една жена по време на такъв период да спре качването на килограмите?

Може, ако се свърже със собствените си емоции и им даде право да съществуват и бъдат изживени. Както споменах храната, когато се употребява като заместител на друга потребност, различна от хранителната, не води до пълноценен и здравословен живот. Изразяването на емоциите ни изразходва много калории, подтискането и задържането им капсулира енергията им в тялото.

Освен това естественото болкоуспокояващо, което организма ни произвежда е ендорфина, а той се отделя, когато сме щастливи, влюбени, но и когато се нахраним. Затова посягането към храна, когато сме нещастни и страдащи може да се превърне в навик и зависимост, ако не знаем как да се справим и приемем болката и стреса.