Позитивното мислене

Луксът трябва да е удобен. В противен случай не е лукс.

Позитивното мислене

Автор: Ирина Кирякова, Психолог и психотерапевт
Публикувано на 01/10/2012, в категории: Relax

Днес много се говори за позитивното мислене – излизат книги, статии, предаванията дискутират темата, дори политиците се включват – “Трябва да гледаме положително на нещата,” …

Дали, обаче, си даваме сметка какво означава да мислим положително?!

Замисляли ли сте се защо хората у нас приемат хепиенда като нещо забавно, прекрасно, но нереалистично! Ако приказката завършва щастливо, значи е неправдоподобна, художествена измислица. Виж, ако нещата приключат трагично и подтискащо (най-добре със Содом и Гомор), публиката ни ще нарече това реализъм, натурализъм… “Даа, такъв е животът!” ще чуете да казва някой, когато филмът има фатален край, когато героите са победени, а добрият за малко да надвие лошия, ама ней се. Ако, пък, се случи принцесата да дочака своя принц на бял кон, злодеят неочаквано да стане добър, героят да излезе победител от битката ще чуете: “Хубав филм, ама приказка, измислица! Де да беше и в реалния живот така, ама не е!”

Че от кого зависи този живот, хора, кой изгражда действителността? И тук ще има поток от обяснения – политиците са лоши (нима и те не са хора като всички), световна конспирация (как пък не ни омръзна да мислим, че някой умира да си губи времето, за да ни вреди), Господ ни наказва (и той изглежда ще се окаже един зъл старец, който умира да раздава шамари), животът е несправедлив (той да не е самостоятелен субект)…

Със сигурност сте чували реплики от типа: “Спукана му е работата на ЕС щом ние влезем!”, “България винаги застава на губещата страна!” и други в този дух.

Тук широко битува обреченост, самоподценяване, песимизъм и докато това е така, хепиендът ще продължи да изглежда като нещо нереалистично!

Не зная кое робство и коя система е накарало българите да се чувстват така нищожни, обречени, да бягат от отговорност и респективно от права и борба, защото само, който може да поема отговорност е способен да се бори и отстоява себе си. Вероятно историците имат отговор на този въпрос. Фактът, обаче си е факт! Хубаво е да търсим причините и отговорите (всъщност отговорността е точно това – даване на отговори, а не презумпция за виновност, както я разбират много хора), но е добре да мислим и напред – как още днес да завъртим колелото на съдбата в друга посока.

Всъщност, позитивното мислене е мислене с акцент и вяра в добрата страна на нещата , а не нералистичен розов филтър – чашата е на половина пълна, грешката е урок, а не доказателство за неспособност, тъмнината е необходима, за да видим светлината, доброто рано или късно побеждава…прочети повече